Главная страница 1
скачать файл

Софийски Университет „Св.Климент Охридски”
Философски Факултет
Катедра Политология




Курсова работа
На тема: Власт и политика

по учебната дисциплина

Компютърна грамотност”

Студент: Антонина Даниелова Якимова

Факултетен №: 51293

I курс, специалност: Политология

Преподавател:


Ас. Албена Антонова

София 2010г.


Съдържание


Увод 1
Власт 2
Същност 2.1
Политика 3
Прозиход 3.1
Съдържание и еволюция 3.2
Заключение 4
Литература 5

Увод 3

Власт 3


Същност 5

Политика 6

7

Произход 7



Съдържание и еволюция 10

Заключение 13

Литература: 14



Увод


Политическота организация на властта във всяко общество е конкретно историческо явление. Нейните функции, форми и институции се обуславят от икономическата природа на системата, от класовите интереси и политическите ценности на социалните сили, от целите на тези сили и от средствата, които те използват за тяхното постигане. Тези фактори определят спецификата на държавно- политическата власт и при социализма, нейното различие от исторически предшестващите я форми. Същевременно социалистическият политически живот закономерно възпроизвежда родовата същност на някои черти и свойства на властта и политиката.

Власт


Проблемите на властта се изследват от различни науки- правото, философията, социологията, политологията и социалната психология. Понятието власт се използва в широк смисъл.Философите говорят за власт на обективните закони на обществото, юристите за държавна власт, психолозите за власт на човека над самия себе си, социолозите за социална власт, за семейна власт и др. Властта е основно понятие на историческата наука, която се занимава с проучване на гражданския живот на обществото. Има различни дефиниции на термина власт. За едните властта е определен тип поведение: инструменталните, които разглеждат властта като възможност за въздействие и най – вече за прилагане на сила; телеологичните, за които властта е средство за постигане на идеологически цели; структурните, според които властта е вид отношения между управляващи и управлявани; функционалните, които определят властта като влияние на една група върху друга, на един човек над друг.

Най-разпространено е твърдението в което властта се отъждествява със силата (насилието). Според този подход да се прави политика, т.е. да се властвува, означава да се прилага сила. Маркс и Енгелс в „Манифеста” наричат държавната власт „ организирано насилие на една класа върху друга”. Маркс Вебер немски социолог и политолог (1864 - 1920) е подръжник на същия подход към държавата, определяйки я като „организация, която успешно подържа монопола за легетимна употреба на сила върху дадена територия”. Под сила се разбира не просто ограничаването, а премахването на възможността за действие на една личност, група или класа от друга личност или класа. В този случай едната страна постига подчинение над другата или властта е подчинение.Силата има висока цена. Тя изисква големи инвестиции в инструменти за насилие и в средства за надзор, които непрекъснато растат.

Властта и силата се нуждаят от узаконяване, което произтича директно от правото.Като контрабаланс на силата служи влиянието. Решението взема не този, който влияе, а върху който се влияе. Влиянието въздейства върху съзнанието, а силата върху физиката. Насилието е винаги умишлено, а влиянието може да бъде неумишлено. Влиянието в повечето случаи прикрива някаква манипулация.Тя е завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на желанието й за отговор от другата. Действителните цели се прикриват зад други привидни намерения, но те не се осъзнават. Вместо подчинение, чрез насилие, манипулацията може да стимулира усета за „свободен избор” и даже да предизвика ентусиазъм и инициатива у масите.

Същност


Властта може да бъде вземана, давана, наследявана, изгубвана и т.н. Тя не е вещ, а опосредствувано от вещи и други социални форми отношения на субекта.

Терминът власт се използва също като синоним на господство (владеенето на дадено нещо, на дадени условия на живот). Още Аристотел е забелязъл връзката между собственост и власт. Той пише в своята книга „Политика”, че разпределението на властта се определя от разпределението на имуществата, от което зависи и формата на държавния строй. Господството е обективна зависимост, то е материално производствено отношение на експлоатация. А властта е субективна зависимост, която взаимодейства на два вида субекти с техните мисли, чувства, воли, като сблъсък на духовни сили, едната от които взема надмощие не поради естественото си превъзходство, а поради неравенството на ресурсите, с които страните разполагат.

Властта се разглежда и като форма на авторитет, определяща се като право на даден човек, група или институция да действа съгласно общоприети норми.Тези норми могат да бъдат във формата на обичайно или гражданско право. Възможно е правото на власт да се основава върху признанието на някакви социални или нравствени качества, които притежават определени обществени сили или отделни хора.Тогава властта – авторитет е най – близо до разбирането, според което в своето пълно приближение тя е спотанно, доброволно съгласие на хората да се подчиняват. Макс Вебер в „Теория на социалните и иконимическите организации” подлага на съмнение това разбиране. Той разграничава три типа власт: легитимна (при нея действията са разрешени от нормативни правила), традиционна (законността се дава от обичайното право) и харизматичната, която въпреки, че е облечена в законна форма, е авторитарна по своята същност и води до подчиняване на държавното управление на волята на дадена личност.

Характерна за властното отношение е асиметрията между страните, която може да бъде конфронтация или сътрудничество. Обикновено единият субект властва, защото контролира нещо, което другият цени. За разлика от силата въздействието на властта е насочено към субективната природа на човека. Макар и принуждаван чрез лишаване от ценности или облагодетелстван от тях, подвластният има последната дума за избор между подчинението и неподчинението. Властта е субективно изразено отношение на зависимост между хората посредством някаква ценност.Така властта зависи от ценностната система на подвластните-от техните разбирания, вярвания, нагласи. За да бъде възприета, тя трябва да внушава на подчиняващите се някаква идея за своята правота. Моралните и законните основи на властта на управляващите класи са логична последица от възприети възгледи, от определена идеология. Главната функция на идеологията е чрез определена система от ценности да се подържат властните структури. Затова и разрушаването на дадена управляваща структура започва с подриване на нейната идеология. Голяма част от успешно упражнявана власт зависи от манипулирането на общественото съзнание. Най-добрият манипулатор за обществото това е политиката.


Политика


Политиката и властта често пъти се схващат като съотносими понятия. Предположението за политика без власт е толкова нереалистично, колкото нереалистично е и другото предположение-за власт без политика. За родина на политиката се счита Древна Гърция, там първо са възникнали политическите отношения, които се развиват под влиянието на идеите на Платон и Аристотел за държавата и политиката.Зараждането на политиката е свързано с появата на полиса ( град - държава). Държавата се явява като най-висшата форма на организация, която пък от своя страна е една от източниците на властта.

Произход


Политиката като социален феномен възниква в процеса на създаването на държавността, като развитието на този процес се опира на три съществени признака: градовете и градовете-държави; разделението на труда и частната собственост; зараждането на стоковото производство и икономическите отношения от пазарен тип.

Повишаването производителността на земеделския труд създава предпоставки за отделяне на занаятите и търговията, за възникване на градовете като средища на икономическия живот. Настъпват дълбоки промени и в социо-демографската структура на обществото. Значителна част от населението се приселва в градовете. Ускорява се социалното разслояване. Богатсвото, както е казал Аристотел, започва да ствата частна собственост.



Мощните икономически трусове разтърсват основите на политическото господство на аристокрацията и нарушават съществуващото равновесие. Задълбочават се социалните конфликти. Родовото общество се разпада. Родовообщинният строй се заменя с робовладелски. Възниква социална потребност държавата да се приведе в съответствие с икономическите и класови раелности.

Градовете – държави в Гърция стават явление в световната история, защото там в най-явен вид се извършва преходът от съсловната и съсловно- класовата държава към класово- гражданската държава. „ Оцеляването на обществото” чрез възникването на новия тип държавност, е качествен момент и в развитието на политиката. Платон нарича политиката „изкуство да се управляват хората”. Аристотел я обявява за изкуство на възможното в живота, за наука на управление на „множеството” и „многообразието”, която трябва да се владее от държавните мъже.

Склонността към власт е заложен у човека. Той е създаден като властническа натура. Стремежът към властта над себеподобния идва „ отвътре” така, както душата властва над тялото. Този стремеж е деспотичен, както е деспотична властта на господаря над роба. Но външните условия, средата, в която живее човек, предполагат той да се грижи и за общото благо.Това противоречие се преодолява с помощта на политиката, чрез властта на държавния мъж над гражданина. Политиката социализира човека.Чрез нея той превъзмогва властното у себе си, привиква да съгласува частния си интерес с общия. Когато човек възпитава в себе си тази добродетел той става истински гражданин. Аристотел оприличава обществото като кораб, а отношенията между хората сравнява с отношенията между членовете на екипажа на кораба. На кораба един управлява, друг гребе, трети вдига платната. Но всеки от тях, а следователно и всички те, имат една цел- благополучното плаване. Така и гражданите трябва да използват властта, за да постигнат общо благополучие.

Държавната власт служи на гражданите, но заедно с това тя е и власт над тях. По силата на тази власт човек може да управлява себеподобните по произход и свобода. За да не се превръща това управление в тирания, всеки гражданин е длъжен да култивира в себе си добродетелта и да властва, и да се подчинява.

Политиката е възможна там, където хората са разделени на класи. Затова в държавата „трябва да са представени не само поземлените собственици, но и търговците, занаятчиите и други класи”. Държавата е „политическото общуване на гражданите”. Затова тя трябва да се отнася еднакво към всеки гражданин, независимо от това дали той е беден или богат, със земя или без.

Аристотел е симпатизирал на демокрацията, определяйки я като истинската „полития”. За него определящ елемент на демокрацията не е държавата, а човекът-гражданин.Затова демокрацията не е вечно състояние на държавата, а политически режим, който възниква при определени обстоятелства. В политическата теория на Аристотел демокрацията не изразява власт на народа или власт чрез народа. Според него тя не е режим на управление, който се упражнява непосредствено от народа, защото демосът не е народ. Той е съвкепност от граждани, които имат политически права. Затова демокрацията е режим на управление на държавната власт, който се установява и се упражнява от пълноправни граждани, равни пред закона.

Съдържание и еволюция


Разбирането за политиката е продължение на една традиция от времето на Николо Макиавели и Томас Хобс, в което тя се схваща като пространство на властта. В това пространство политиката се превръща в синоним на действие и взаимодействие; на съединяване и разединяване на властнически ресурси и отношения в обществото.

В специализираната политологична литература мненията за същността и съдържанието на политиката са различни. Една група автори я разбират като стремеж за осъществяване на определена власт. В тази връзка най-съдържателни са възгледите на немският учен Макс Вебер. В своята лекция, изнесена в Мюнхен “Политиката като призвание”, той определя политиката като стремеж към участие във властта или стремеж за влияние при разпределяне на властта между различните държави или между групи хора вътре в държавата.

Друга групи автори свързват политиката с осъществяването на съвместна човешка дейност. Кей Лоусън дава следното определение за политиката: “политиката е средство за организиране на колективна човешка дейност”. Едно от най-разпространените в немската класическа литература определения за политиката гласи, че политиката е изграждане на обществен ред. Според авторите на тази дефиниция цел на политическото действие е установяването на задължителни правила за съвместно съществуване и взаимодействие в публичната сфера.

Други автори считат, че политиката, като установени правила за съвместно съществуване, винаги е свързана с ползи от една страна и с накърняване на интересите на съответни индивиди или групи - от друга страна. Затова политиката е обвързващо и задължително разпределяне на ценности. В тази връзка може да се посочи мнението на американския политолог Дейвид Истън, който свързва политиката с осъществяването на авторитетни решения за преразпределяне на ресурси преди всичко на ценности. Представителите на структурно-функционалния и систематичен подход, към който принадлежи Истън, възприемат политиката като саморегулираща се система, съществуваща в рамките на социалната система. Политиката осъществява определено взаимодействие на отделните части на системата и осъществява функция за постигане на определени цели в зависимост от съществуващите в обществото проблеми за разрешаване.

Друго виждане за политиката имат представителите на плуралистичната концепция: Артър Бентли и Дейвид Труман, американски политолози, за които политиката е сфера за разрешаване на конфликти между отделните групи в обществото. Според тези автори основна цел на политиката е да се постигне определено равновесие между интересите и сблъсъците на тези групи и техните организации. Друг представител на тази концепция е Робърт Дал, възприемащ политиката като средство за постигане на компромиси между отделните групи в обществото, които се съревновават по между си за съответна материална изгода или за утвърждаване на определени идейни ценности. Но постигането на компромиси е възможно тогава, когато е осъзната необходимостта от задължителни норми за регулиране на конфликтите, които да бъдат трайно закрепени чрез съответни институции.

Карл Шмит, който е немски политолог и институционалист търси проявата на политиката като отношение между приятел и враг. Според него същността на политиката трябва да се търси в противопоставянето на приятелството и враждата. Сходна с тази позиция е марксистката концепция за политиката. Според Карл Маркс тя е сблъсък и борба между класите, защото е свързана с противоречията в начина на производство в буржоазното общество.



Различните политически разбирания

  1. Макиавели и Томас Хобс

Пространство на властта

  1. Макс Вебер

Стремеж за осъществяване на определена власт

  1. Кей Лоусън

Средство за организиране на колективна човешка дейност

  1. Дейвид Истън

Политиката е обвързващо и задължително разпределяне на ценности

  1. Артър Бентли и Дейвид Труман

Сфера за разрешаване на конфликти между отделните групи в обществото

  1. Карл Шмит

Противопоставянето на приятелството и враждата

Разбирането на политиката като противопоставяне на интереси се анализира и в литературното наследство на Ленин, който подчертава, че “сблъсъкът на интересите на различните класи не се разрешава само с установяването на политическото господство на пролетариата. Този сблъсък продължава и през целия исторически период, който отделя капитализма от обществото без класи”.

В научните изследвания на българските политолози заслужават внимание идеите на Минчо Семов, Георги Манолов, Димитър Иванов. Професор Минчо Семов посочва следните характеристики на политиката: превръщането на частния сектор във всеобщ; участието в живота на общността; осъзнаването на интересите на социалната група, на класата, на държавата.Същевременно за него политиката е процес на борба.

Според Димитър Иванов политиката е провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, а също така и взаимоотношения между отделните социални групи, в които те изразяват и отстояват своите интереси.

Според Георги Манолов политиката изразява интересите на различните социални общности и е свързана с вземането, организацията и осъществяването на властта.


Заключение


Следователно политиката е сфера на социалните отношения, характеризиращи се със специфични дейности, процедури и институции, чрез които множеството интереси в обществото в различна степен на взаимодействие и конфликт получават възможност да придобият характер на общовалидни и задължителни норми. Тази дефиниция предполага от една страна, че политиката е свързана с мрежа от инициативи, които си взаимодействат за осигуряване целостта на обществото и неговото нормално функциониране. От друга страна политиката е специфичен процес, който трябва да осигури определен ред за преодоляване на конфликтите в него, за да предотврати разпадането и унищожаването му. И не на последно място политиката, в тесния смисъл на думата, е определен вид дейност на съответните институции и техните титуляри, овладени с това в различни области. Затова в съвременния свят съществуват различни видове политика: вътрешна, външна, военна, културна и др., разработени в съответни категории.

Така политиката и в частност властта регулират живота на човешката общност, разделена на групи с противоречиви интереси. Политическо е самосъзнанието на индивида, че трябва да живее в такава общност, че трябва да приема нейните правила като сила над себе си, че общият интерес е над неговия частен, просто защото той няма достатъчно от онази власт, която е способна да контролира. Казано иначе, политиката се оказва причина за властта и властта – причина за политиката.



Литература:


1. Янков Г., Политология, С., 1992 г.

2. Горанов Г., Политика и общество, С., 1990 г.



3. Семов М., Политология, С., 1993 г.

4. Интернет
скачать файл



Смотрите также:
Власт и политика по учебната дисциплина
123.68kb.
Контрольная работа дисциплина: «Методика региональных исследований»
212.85kb.
“Международное положение и внешняя политика Советского государства в30 – 40х гг. Вторая мировая война” ст-т гр. Эб 241 Лебедев Н. В. Проверил: д и. н профессор Бадальянц Ю. С. Рязань 2002 г. ПланФашизм и его распространение в мире
272.19kb.
Контрольная работа по дисциплине: Отечественная история Тема: Внешняя политика России на Дальнем Востоке во второй половине XIX начале XX вв
123.04kb.
Дисциплина формирует современное представление о процессах решения стратегических задач
4668.1kb.
Внеш политика Р. в 16в
40.07kb.
Программа семинара «Узнавая Канаду: Канадская история, политика, экономика и культура в российских исследованиях»
50.36kb.
Рабочая программа Учебная дисциплина Этология, экология, эволюция (спецкурс)
194.57kb.
Реферат «Цифровые технологии и политика»
400.83kb.
Дисциплина «Русский язык» Рейтинг и награды зарегистрированных студентов 1-3 курсов Профиль «Гуманитарный и юридический»
1112.25kb.
1. Что такое политика? 2 Определение политики 3
3400.78kb.
Гуськова Е. Ю. Политика ООН и военные действия нато на территории бывшей Югославии в 90-е годы XX в
655.17kb.